отхлупел

Речник на българския език

1. отхлупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхлупел е производна форма на отхлупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отхлупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отхлупел е производна форма на отхлупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).