отхвърчал си

Речник на българския език

1. отхвърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отхвърчал си е производна форма на отхвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отхвърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отхвърчал си е производна форма на отхвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отхвърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отхвърчал си е производна форма на отхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).