отхвърчал е

Речник на българския език

1. отхвърчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърчал е е производна форма на отхвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отхвърчал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърчал е е производна форма на отхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отхвърчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърчал е е производна форма на отхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).