отхвърчало си

Речник на българския език

1. отхвърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчало си е производна форма на отхвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отхвърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчало си е производна форма на отхвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отхвърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчало си е производна форма на отхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).