отхвърчало е

Речник на българския език

1. отхвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчало е е производна форма на отхвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отхвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчало е е производна форма на отхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отхвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отхвърчало е е производна форма на отхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).