отхвърчали

Речник на българския език

1. отхвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отхвърчали е производна форма на отхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отхвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отхвърчали е производна форма на отхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отхвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отхвърчали е производна форма на отхвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отхвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отхвърчали е производна форма на отхвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).