отхвърчал

Речник на българския език

1. отхвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърчал е производна форма на отхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отхвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърчал е производна форма на отхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отхвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

отхвърчал е производна форма на отхвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отхвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отхвърчал е производна форма на отхвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).