отхвърчавал си

Речник на българския език

1. отхвърчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отхвърчавал си е производна форма на отхвърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отхвърчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отхвърчавал си е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отхвърчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отхвърчавал си е производна форма на отхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).