отхвърляла

Речник на българския език

1. отхвърляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отхвърляла е производна форма на отхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отхвърляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отхвърляла е производна форма на отхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отхвърляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

отхвърляла е производна форма на отхвърлям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отхвърляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отхвърляла е производна форма на отхвърлям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).