отхвърлил е

Речник на българския език

1. отхвърлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърлил е е производна форма на отхвърля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отхвърлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърлил е е производна форма на отхвърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).