отхвърлил

Речник на българския език

1. отхвърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърлил е производна форма на отхвърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отхвърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

отхвърлил е производна форма на отхвърля (мин. деят. св. прич. м. р.).