отхвърлел

Речник на българския език

1. отхвърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвърлел е производна форма на отхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отхвърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отхвърлел е производна форма на отхвърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).