отхвръквал

Речник на българския език

1. отхвръквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвръквал е производна форма на отхвръквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отхвръквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отхвръквал е производна форма на отхвръквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отхвръквал — мин. деят. св. прич. м. р.

отхвръквал е производна форма на отхвръквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отхвръквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отхвръквал е производна форма на отхвръквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).