отфучало е

Речник на българския език

1. отфучало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отфучало е е производна форма на отфуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отфучало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отфучало е е производна форма на отфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отфучало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отфучало е е производна форма на отфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).