отфучал

Речник на българския език

1. отфучал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отфучал е производна форма на отфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отфучал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отфучал е производна форма на отфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отфучал — мин. деят. св. прич. м. р.

отфучал е производна форма на отфуча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отфучал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отфучал е производна форма на отфуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).