отупваха

Речник на българския език

1. отупваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отупваха е производна форма на отупвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отупваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отупваха е производна форма на отупвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).