отупаха

Речник на българския език

1. отупаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отупаха е производна форма на отупам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отупаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отупаха е производна форма на отупам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).