отупал е

Речник на българския език

1. отупал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отупал е е производна форма на отупам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отупал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отупал е е производна форма на отупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отупал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отупал е е производна форма на отупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).