оттурил съм

Речник на българския език

1. оттурил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оттурил съм е производна форма на оттуря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. оттурил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оттурил съм е производна форма на оттуря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).