оттурили

Речник на българския език

1. оттурили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оттурили е производна форма на оттуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оттурили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оттурили е производна форма на оттуря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).