оттурила си

Речник на българския език

1. оттурила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

оттурила си е производна форма на оттуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. оттурила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

оттурила си е производна форма на оттуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).