оттурила е

Речник на българския език

1. оттурила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оттурила е е производна форма на оттуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оттурила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оттурила е е производна форма на оттуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).