оттурила

Речник на българския език

1. оттурила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оттурила е производна форма на оттуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оттурила — мин. деят. св. прич. ж. р.

оттурила е производна форма на оттуря (мин. деят. св. прич. ж. р.).