оттури

Речник на българския език

1. оттури — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оттури е производна форма на оттуря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оттури — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оттури е производна форма на оттуря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оттури — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оттури е производна форма на оттуря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. оттури — повелително наклонение, ед. ч.

оттури е производна форма на оттуря (повелително наклонение, ед. ч.).