оттурело

Речник на българския език

1. оттурело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттурело е производна форма на оттуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оттурело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оттурело е производна форма на оттуря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).