оттурели

Речник на българския език

1. оттурели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оттурели е производна форма на оттуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оттурели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оттурели е производна форма на оттуря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).