оттулил си

Речник на българския език

1. оттулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оттулил си е производна форма на оттуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оттулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оттулил си е производна форма на оттуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).