оттулило

Речник на българския език

1. оттулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттулило е производна форма на оттуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оттулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оттулило е производна форма на оттуля (мин. деят. св. прич. ср. р.).