оттулила си

Речник на българския език

1. оттулила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

оттулила си е производна форма на оттуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. оттулила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

оттулила си е производна форма на оттуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).