оттулила е

Речник на българския език

1. оттулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оттулила е е производна форма на оттуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оттулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оттулила е е производна форма на оттуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).