оттулила
1.
оттулила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
оттулила
е производна форма
на оттуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
оттулила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
оттулила
е производна форма
на оттуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).