оттули

Речник на българския език

1. оттули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оттули е производна форма на оттуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оттули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оттули е производна форма на оттуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оттули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оттули е производна форма на оттуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. оттули — повелително наклонение, ед. ч.

оттули е производна форма на оттуля (повелително наклонение, ед. ч.).