оттулело

Речник на българския език

1. оттулело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттулело е производна форма на оттуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оттулело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оттулело е производна форма на оттуля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).