оттулел

Речник на българския език

1. оттулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттулел е производна форма на оттуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оттулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оттулел е производна форма на оттуля (мин. деят. несв. прич. м. р.).