оттулвахте

Речник на българския език

1. оттулвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

оттулвахте е производна форма на оттулвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. оттулвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

оттулвахте е производна форма на оттулвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).