оттулвал съм

Речник на българския език

1. оттулвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оттулвал съм е производна форма на оттулвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. оттулвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оттулвал съм е производна форма на оттулвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. оттулвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оттулвал съм е производна форма на оттулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).