оттулвали

Речник на българския език

1. оттулвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оттулвали е производна форма на оттулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оттулвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оттулвали е производна форма на оттулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. оттулвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оттулвали е производна форма на оттулвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. оттулвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оттулвали е производна форма на оттулвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).