оттулвала

Речник на българския език

1. оттулвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оттулвала е производна форма на оттулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оттулвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оттулвала е производна форма на оттулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оттулвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оттулвала е производна форма на оттулвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оттулвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оттулвала е производна форма на оттулвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).