оттулва

Речник на българския език

1. оттулва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оттулва е производна форма на оттулвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оттулва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оттулва е производна форма на оттулвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оттулва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оттулва е производна форма на оттулвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).