оттрънило

Речник на българския език

1. оттрънило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттрънило е производна форма на оттръня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оттрънило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оттрънило е производна форма на оттръня (мин. деят. св. прич. ср. р.).