оттрънвал

Речник на българския език

1. оттрънвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттрънвал е производна форма на оттрънвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оттрънвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оттрънвал е производна форма на оттрънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оттрънвал — мин. деят. св. прич. м. р.

оттрънвал е производна форма на оттрънвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оттрънвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оттрънвал е производна форма на оттрънвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).