отточило

Речник на българския език

1. отточило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отточило е производна форма на отточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отточило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отточило е производна форма на отточа (мин. деят. св. прич. ср. р.).