отточила

Речник на българския език

1. отточила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отточила е производна форма на отточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отточила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отточила е производна форма на отточа (мин. деят. св. прич. ж. р.).