отточил

Речник на българския език

1. отточил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отточил е производна форма на отточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отточил — мин. деят. св. прич. м. р.

отточил е производна форма на отточа (мин. деят. св. прич. м. р.).