отточи

Речник на българския език

1. отточи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отточи е производна форма на отточа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отточи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отточи е производна форма на отточа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отточи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отточи е производна форма на отточа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. отточи — повелително наклонение, ед. ч.

отточи е производна форма на отточа (повелително наклонение, ед. ч.).