отточело

Речник на българския език

1. отточело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отточело е производна форма на отточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отточело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отточело е производна форма на отточа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).