отточел

Речник на българския език

1. отточел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отточел е производна форма на отточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отточел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отточел е производна форма на отточа (мин. деят. несв. прич. м. р.).