оттечете

Речник на българския език

1. оттечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

оттечете е производна форма на оттека се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. оттечете — повелително наклонение, мн. ч.

оттечете е производна форма на оттека се (повелително наклонение, мн. ч.).