отсявало

Речник на българския език

1. отсявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсявало е производна форма на отсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отсявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсявало е производна форма на отсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отсявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отсявало е производна форма на отсявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отсявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отсявало е производна форма на отсявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).