отсявал

Речник на българския език

1. отсявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсявал е производна форма на отсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсявал е производна форма на отсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отсявал — мин. деят. св. прич. м. р.

отсявал е производна форма на отсявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отсявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отсявал е производна форма на отсявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).